Доц. д-р Румен Върбанов
Стопанска Академия „Д.А. Ценов” – Свищов
Катедра „Бизнесинформатика”, rumen@uni-svishtov.bg
След 2000 г. главна движеща сила за развитието на икономиката станаха Интернет технологиите, които позволяват да се повишат ефективността и доходността на компанията, оперативността на вземането на решения и навлизане в глобалната система на бизнес или т.нар. Интернет икономика. Интернет от последните няколко години значително промени общата картина на глобалната икономика и технологии. Независимо от някои провали на доткомовете към края на 90-те години, глобалната мрежа оказва сериозно влияние върху деловия свят, като го обогатява с нови идеи, технологии и принципи и формира облика на новата Интернет икономика.
Европейската комисия твърдо подкрепя електронната търговия, изработи редица документи и директиви и започна реализацията на инициативи, предвиждащи сътрудничество на отрасловите и държавните организации. Целта на тази дейност е да се създаде управляваща схема, която да позволи стимулиране развитието на електронната търговия за сметка на определени базови принципи по такива въпроси като налагане на данък, защита на частната собственост, използване на цифрови подписи и работа с контракти. В същото време тази схема трябва да е достатъчно гъвкава, за да може електронната търговия да се развива в резултат на усилията на отрасловите компании.
Много от директивите, приети от ЕК за електронната търговия, вече се прилагат в практиката. От особена важност сред тях са указанията за регулиране обсъждането на контракти с използването на електронни комуникации и въпросите на юридическата защита на традиционните служби за достъп. Понастоящем Комисията работи върху директиви, отнасящи се до защита на личността, частна информация, лични данни, електронни средства за разплащане, авторско право в информационното общество и електронни подписи.
В световен мащаб началото на използването на Интернет от частни лица обикновено се отнася към втората половина на 1994 г., а същата година е открит първият в света електронен магазин - PizzaHut.com. През 1995 г. започна да работи един от най-големите Интернет магазини - Amazon.com. За периода 1995 - 1998 г. се наблюдават много високи темпове в развитието на онлайн търговията и само за този интервал от време те са по-високи от темповете с които нараства B2B пазара.
Мнението на специалистите е, че в сегашната сложна ситуация, когато се налага конвергенция на онлайновия и офлайновия традиционен бизнес, на пазара ще останат само компании с добре обмислени бизнес модели, мощна и работоспособна инфраструктура и отработена система за доставка на закупените стоки на клиентите.
Като цяло онлайн пазарът в Европа се е увеличил с 51% през 2005 г. и е достигнал 40.2 млрд. евро. Най-активно в Европа са пазарували онлайн гражданите на Великобритания, които са похарчили през 2005 г. 9.79 млрд. евро. На второ място е Германия, чиито граждани са похарчили 9.71 млрд. евро. Очаква се през 2010 година тази сума да бъде три пъти по-голяма. Компаниите са сигурни, че ще продължават да печелят, тъй като сигурността по интернет е станала по-голяма и клиентите се чувстват по-уверени да пазаруват онлайн. Благоприятно се е отразила конкуренцията между интернет доставчиците, които са понижили цените на бързите broadband услуги, а това е улеснило потребителите да пазаруват онлайн.
Общо е мнението, че търговията по Интернет става все по-популярна и масово разпространена. Все по-голяма част от населението купува онлайн и все повече неща отколкото в миналото. Анализаторите споделят мнението, че потребителите са станали по-доверчиви спрямо онлайн търговията и вече освен традиционната техника смело купуват по интернет бижута, дрехи, мебели, автомобили и др. Според изследване на компанията Jupiter Media Metrix Web ще играе много важна роля в търговията с автомобили и през 2006 г. онлайновите продажби ще достигнат 32% от общия обем на продажбите на автомобили.
В нашата страна за електронен бизнес и електронна търговия започна да се дискутира сравнително късно – към 1998 – 1999 г.[1] , а реално електронната търговия в България започна да се развива след 2000 г., когато за близо две години бяха отворени над 42 интернет магазина. Българските онлайн магазини, по аналогия със световната практика функционират по два основни начина: на базата на вече съществуваща реална търговия с развита магазинна мрежа и логистична система и без наличие на офлайн бизнес.
Създаването на онлайн магазин днес може да стане бързо и на достъпна цена. Обикновено изграждането му отнема средно от 1 до няколко месеца и струва между 1 000 и 10 000 лв. По-високата цена и продължителният период се дължат на по-сложния софтуер и системи за сигурност, отколкото на обикновения корпоративен сайт. Много фирми продават и готови решения за Интернет магазини, които струват по 200-300 лв., но са твърде елементарни и стандартизирани. Те могат да послужат за опростена форма на онлайн продажби, но не са удобни за търговци, които искат да внушат свой уникален стил и да се наложат като име.
Понастоящем в страната функционират над 50 Интернет магазина, като продаваните стоки са книги, CD-ROM дискове, електроника, софтуер, хардуер, стоки за бита и др.
Засега електронните търговци възлагат надеждите си най-вече на корпоративните клиенти, защото те поръчват големи количества стоки, и смятат, че още е рано да се очаква обикновените потребители да пазаруват масово по мрежата. Те могат да предлагат и по-ниски цени на клиентите си от продаващите по обичайния начин търговци, защото не правят разходи за наем на складове и магазини, за заплати на продавачи и друг персонал. Независимо че понякога клиентът плаща повече за доставката на поръчаната стока до дома или офиса си, отколкото струва самата стока, електронната търговия бързо се развива поради очевидните удобства за клиентите (вж. фиг. 1). Това дава възможност на собствениците на електронните магазини да предлагат все по-атрактивни цени. Повечето български електронни търговци осигуряват безплатна за клиента доставка, ако поръчаната стока струва повече от 30 лева.
Фиг. 1. Основни предимства на електронната търговия, които осигуряват ново качество на потреблението.
Последните две години ИКТ значително разшириха мащабите си на разпространение в страната и в сектора на онлайн бизнеса (B2C) също се забелязва сериозно оживление. Но анализът на съществуващото състояние в областта на онлайн търговията в България показва, че много малка част от населението се възползва от безспорните предимства на електронната търговия – през 2003 г. едва 2.5% от гражданите с достъп до световната мрежа са поръчвали онлайн покупки, а от тях едва 0.5% са се решавали да платят по електронен път.
Независимо от рязкото увеличаване на Интернет потребителите до 28.5% от населението, през 2006 г. само 5,8% от потребителите над 15 г. са извършили покупки по електронен път. Съвсем естествено този процент е малко по-голям за София, където около 6,8% от работещите с Мрежата са закупили различни стоки онлайн. България изостава от Европа в предоставянето на цифрови услуги по кабелна телевизия, които 2006 г. се ползват едва от 1% от семействата, докато в Европа една трета от домакинствата ползват цифрови услуги. Нищожно малък е делът на онлайн търговията у нас и тя съставлява едва 0.002% от общия обем на търговията в брутния вътрешен продукт. За сравнение в Щатите делът е 2,6 на сто, а в Германия – 0,3% и всяка година нараства с двуцифрено число.
Изглежда, че засега много по-осезаем резултат има в използването на Интернет за плащането на битови сметки и предоставянето на услуги като сключване на застраховки. Онлайн се плащат разходите за вода, електричество, мобилни телефони, кабелна телевизия, достъп до Интернет, изтегляне на МР3 музикални файлове и др.
Затвърдява се впечатлението, че българите използват електронните магазини предимно като източник на справочна информация и ориентир в цените на стоките, както и къде могат да бъдат намерени. Друга интересна възможност, която е популярна е базирана на това, че онлайн магазините притежават и могат да помогнат в осъществяване на връзка от типа В2В с подходящ дистрибутор или доставчик.
Според проучване на профила на посетителите, проведено от 911.bg, и двата пола проявяват еднакъв интерес при посещаването на електронни магазини. Най-активната възрастова група е тази на 25-29-годишните (29%), следвана от 30-34-годишните – 23 на сто и 18-24 – 22%. 48 на сто от посетителите търсят да купят нещо, 28 на сто се информират за цени, а 20 процента просто разглеждат, показва същото проучване. Почитатели на Интернет търговията са основно служители от компании и бизнесмени, както и хора с доход между 300 и 700 лв.
Реално функциониращите електронни магазини у нас са много малко. Преобладаваща част от българските е-магазини са Web витрини, за чиито собственици е важно присъствието в Мрежата. Те не са особено заинтересовани от поддържането на реална онлайн търговия и трудно правят разлика между традиционните и новите електронни технологии за бизнес. Електронните магазини все още се използват основно като източник на справочна информация и ориентир в цените за оптимален избор, а така също за установяване на контакти с български компании. На пръсти се броят магазините с амбиции и възможности не за номинално присъствие във виртуалното пространство, а за реална онлайн търговия от вида B2C. Има едно естествено оправдание за невъзможността да се инвестират големи средства за изграждане на пълноценни електронни магазини и това са високата степен на риск и малкият брой покупки, а съответно и невъзможността да се генерира сериозна печалба. Натрупаният световен опит показва, че само по себе си създаването на сайт не осигурява тези конкурентни предимства, които се очакват, и това се дължи на някои особености при организацията и достъпа до информацията в Интернет.
За съжаление няма достоверни данни за това, какво е количеството на потребителите, които регулярно посещават българските електронни магазини и какви са месечните обороти от продажби. Може да се предполага, че преобладаващата част от тях работят засега на загуба и основният проблем на бизнеса B2C е осигуряването на печалба. Кога ще стане това, никой не може да каже, като се имат предвид икономическото състояние на населението и слабият потребителски интерес към онлайн търговията.
Естествено може да се постави въпросът, защо въпреки безспорните предимства на електронната търговия и наличието на необходимите представки в страната, няма достатъчно насърчителни резултати. Могат да се изтъкнат няколко конкретни причини, които според нас ограничават пазаруването в българските интернет магазини.
Първата група причини е от по-общ характер и се отнася до навлизането на Интернет в бита на хората и до осъзнаване на предимствата и улесненията, които онлайн пазаруването предоставя на българите.
Чисто икономически трудности, породени от ниската покупателна възможност на голяма част от българите. Равнището на минималната работна заплата в страната в сравнение с останалите европейски държави остава ниско и затова проучванията на бедността нареждат България на дъното на таблицата сред останалите европейски държави. По данни на Евростат през 2006 г. с 82 евро България е с най-ниската минимална заплата в сравнение с останалите членки. По заплащане ни надминава дори Румъния (90 евро). Без да се сравняваме с най-богатите държави като Великобритания, Германия, Швеция, Дания и Белгия, е нормално да се мерим с новоприетите страни. Но и в тази посока изоставането е в пъти – Полша (234 евро), Чехия (261 евро), Унгария (247 евро), Литва (159 евро). Без да получи одобрението на МВФ от 21 януари 2007 г. българското правителство определи нов размер на минималната заплата от 150 лева. В същото време инфлацията днес се измерва с двуцифрено число - от 7,2% през януари достигна 12 % през август 2007 г. В същото време според данни от Eurostat, статистическата служба на Европейския съюз, през месец август 2007 инфлацията в Еврозоната е била 1.7% на годишна база. През юли годишната инфлация в тринадесетте страни от Еврозоната е била 1.8%. Преди година инфлацията бе 2.3%. Месечната инфлация през август 2007 е 0.1%.За всички страни от Европейския съюз, инфлацията през август на годишна база е 1.
Проникване на Интернет в България. По отношение на Интернет потребителите има осезаем ръст в последните няколко години и към началото на 2007 г. те съставляват повече от 28% от населението или 2 200 000 човека (приблизително всеки трети гражданин има достъп до Мрежата). Това състояние ни поставяше на едно добро място сред страните кандидатки за влизане в ЕС, но след 1.01.2007 г., когато вече се сравняваме с членовете на Съюза, изоставането става много очебийно и страната ни е твърдо на последно място. При средно 50,9% проникване на Интернет в ЕС днес България е много назад и може да се сравнява с много малко страни – Гърция (33.5%), Кипър (30.7%), Унгария (30.4%), Малта (30.0%), Полша (29.9%). Единствената страна от ЕС, която изпреварваме и Румъния (23.4%).
Изключително ниско е нивото на използването на Мрежата от домакинствата в България – към средата на 2007 г. едва 8% от семействата имат връзка с Интернет. По отношение на ЕС тези данни категорично ни поставят на последно място, дори след страни като Хърватия (31% достъп от семействата и домакинствата). Гърция и Португалия (30%) и Румъния (11%). Прави впечатление и това, че достъпът до световната мрежа чрез широколентов достъп (broadband) е доминиращ сред страните членки на ЕС. Холандия е на първо място в широколентовата връзка с 62%, докато Дания е втора с 42%, следвана от Швеция, Финландия, Белгия, Франция, Великобритания, Малта, Естония и Люксембург, които са над средното ниво за ЕС. Средните цифри за съюза като цяло са 23% за широколентовата, докато обикновена връзка имат 16%.
Вътре в страната има сериозни диспропорции или т.нар. “цифрово неравенство” по отношение работата с компютри и достъпа до Интернет на различните възрастови групи, малцинствени общности, образователно ниво и отдалечени селища.
Преобладаващата част от гражданите и домакинствата нямат компютри и подготовка за работа с тях. В периода 2004-2006 г. настъпиха много положителни промени по отношение разширяване на парка от персонални компютри и някои анализатори с основание приеха, че България е пред прага на информационен бум. В началото на 2005 г. базата от настолни и преносими компютри и сървъри в страната наброява 750-800 хил. Още към края на 2005 г. броят им надхвърли 1 млн., като много рязко се увеличи количеството на домашните компютри. Три път повече са българите, които ползват компютър вкъщи през 2005 в сравнение с 2003 година. Два пъти се е увеличил броят на хората, които го използват на работното място. Към октомври 2005 г. почти една трета от българите имат достъп до компютър, като процентът във възрастта над 15 години е 34%.
Ниска компютърна и Интернет грамотност на голяма част от населението, особено възрастни хора, граждани от малцинствените групи и от малките населени места. Пенсионерите в България практически не работят с Интернет - на тях се пада 1-2% потребление на Интернет. Същото се отнася и за етническите малцинства, особено в слабо развити райони, в които все още има проблеми с тока и телефона. И през 2006 г. очерталата се диспропорция сред някои малцинствени групи се задълбочи още повече – реално ромите и турците почти не ползват компютри и интернет, защото само 5-7% през 2006 г. имат достъп до тях, а през 2004 г. тези технологии са изглеждали още по-екзотични - от 2,5%-5% са работили с РС. България изостава от Европа в предоставянето на цифрови услуги по кабелна телевизия, които сега ползват едва 1% от семействата. На Стария континент една трета от домакинствата ползват цифрови услуги.
Някои особености на националния характер, които правят хората консервативни и подозрителни към виртуалния свят на Интернет и свързаните с него отношения особено когато трябва да се заплаща нещо. Съществува много високо ниво на неграмотност по отношение на онлайн пазаруването, удобствата и улесненията, които предлага и за интереса към предлаганите в Интернет стоки и услуги във всички развити държави. Преобладаващата част от населението е с предпочитания към кешовото плащане, реалния контакт със стоката и търговеца (“Око да види, ръка да пипне”). До голяма степен това е естествено след множеството измами, причинени през последните 17 години от банкови институции, държавни органи и частни структури.
Отсъствие на доверие към виртуалните търговци и магазини. До голяма степен това е нормално, защото наистина съществуват реални опасности за злоупотреби. Дори в такива страни като САЩ, където електронната търговия е с 10 годишна история и представлява близо 50% от световната онлайн търговия, над една трета от Web потребителите се страхуват да пазаруват он-лайн.
В този ред на мисли могат да се добавят още проблеми, като голяма сложност при оформянето и извършването на покупките, липса на онлайн култура и навици за ползване на електронни пари и услуги, много слабо развита система за разплащания чрез кредитни карти. Липса на психологическа нагласа и мотивация за използването им. В последните няколко години получиха силно разпространение дебитните карти, но техният брой в най-голяма степен нарасна не поради желание на картопритежателите, а поради административен натиск – много държавни учреждения, фирми и организации просто принудиха служителите си да използват дебитни карти за опериране със заплатите си.
Може да се отбележат и някои недомислия, като например приетият в средата на 2006 г. чл. 53 от Закона за защита на потребителите, според който се налага забрана на авансовото плащане при търговията чрез Интернет. Така се дава право на купувачите да си помислят седем работни дни след доставката на стоката, преди да я платят или да я върнат на търговеца. Нормативният акт е създаден за хармонизацията на българския Закон за защита на потребителите с европейската директива 97/7/ЕС.
Европейската директива 97/7, популярна като директива за продажбите от разстояние, е създадена да защитава правата на потребителите, които купуват стоки и услуги, поръчвайки по поща, телефон, факс и интернет. Тя покрива повечето стоки и услуги с изключение на области с вече съществуващо специфично законодателство като финансовата, както и хотелските резервации. Прилагането на директивата в законодателствата на страните в ЕС започна през 2000 г. Тя съдържа няколко важни изисквания към доставчиците - още преди да сключат договор с клиента, да предоставят достатъчно информация за себе си, за стоките и услугите си, за цената и за правото на клиента да се откаже от сделката и да върне продуктите.
Проблемът е, че премахването на авансовото плащане предизвика сериозно оживление, особено сред онлайн търговците, които се смятат за засегнати в най-голяма степен. В същото време не може да не се прояви разбиране по отношение на основните мотиви, които имат за цел за защитят потребителите. Становището, че се нанася сериозен удар на едва прохождащата в страната ни електронна търговия и се отказват много от онлайн търговците и че това е причината за затваряне на някои електронни магазини или за ограничаване на тяхната дейност, според нас е тенденциозно и силно преувеличено. Българите имат много основания да се страхуват от измами и злоупотреби, които при по-мащабно присъствие на електронната търговия могат да вземат огромни мащаби. Необходимо е създаването на регистър на търговците в Интернет, за да знаят потребителите към кого да отправят своите бележки и възражения.
Втората група причини са свързани със състоянието и функционирането на родните електронни магазини:
Отсъствие на подходящо визуално представяне на продаваните стоки, често липсва дори една обикновена снимка на продукта;
Има много случаи, когато предлаганата стока е без ДДС, а при необходимост от издаване на фактура започват пазарлъци и протакания;
Определени трудности се появяват с доставката на закупената по електронен път стока. В най-голяма степен са засегнати малките населени места. Високата цена на куриерските услуги води до това, че в много случаи, като се прибави тяхната цена, може да се окаже, че стоката е по-скъпа, отколкото в обикновените магазини;
Няма възможност да се ползва квалифицираната помощ на консултант при избора или сравняването на някои параметри;
Не се полагат усилия за коректно представяне на техническите и експлоатационните характеристики на стоката.
Неблагоприятно отражение има съществено ограничение на системата еРау – чрез нея може да се извършват разплащания само в България от регистрирани дебитни карти или кредитни карти Mastercard, тъй като само за тях българските банки поддържат виртуални POS терминали[2]. В същото време се приемат карти за плащания от цял свят. На практика горната особеност има за следствие това, че сега българските интернет магазини, които са се насочили към продажби в чужбина, например, трябва да ползват услугите на международни разплащателни системи. Засега това е най-голямата и най-популярна система в световен мащаб - РауPal, която има над 100 млн. потребители. В случая има малък проблем - системата не работи с българските трезори, т.е. България е изцяло изключена от сайта на платежния оператор. PayPal не приема карти, издадени у нас, вкл. Visa и Mastercard, когато са издадени от български банки. За това търговците, които искат да се регистрират в нея, трябва да си открият банкова сметка в Гърция или Австрия - най-близките до нас държави, с които работи PayPal. Потребители от България могат да се регистрират с карти, издадени от български банки на аналога на РауPal – Moneybookers, който е базиран в Англия. На сайта на компанията е възможно да се получи подробна информация за цени на услугите и за съответните условия. Moneybookers позволява на фирми и частни лица, които са регистрирали e-Mail адрес, възможност да изпращат и получават пари онлайн. Изпращането на пари през e-Mail става от кредитна ли дебитна карта или банкова сметка. Освен това се предлага и възможност за извършване на покупки онлайн.
Не без значение е и това, че макар да се предлага от доста време в България, електронното банкиране си остава слабо разпространена услуга в страната, а предпочитанията масово са към кешовите плащания. Засега тази съвременна финансова форма се използва много повече от фирмите, отколкото от гражданите. Бизнесът много бързо се убеди в предимствата на електронното банкиране и през 2006 г. то се превърна в основен канал за разплащания на фирмите в много банки. По отношение масовото разпространение на онлайн банкирането сред гражданите, най-вероятно е това да стане в близките няколко години, така както се случи в Европа преди 7-8 години. В страните от Западна Европа над 50% от потребителите на Интернет използват услугите на електронното банкиране, а 32% от тях редовно плащат онлайн сметките си за комунални услуги.
В заключение могат да се направят няколко извода:
Първо, факторите, характеризиращи лошото състояние на електронната търговия в България са много и от различен характер (нормативен, финансов, технологичен, образователен). Като цяло те формират нисък интерес на потребителите и незначителен обем на онлайн продажбите. Икономическото състояние на гражданите и сериозното изоставане на страната ни в областта на Интернет медията, за съжаление не дават основания за положителни промени в близките години.
Второ, определена роля в развитието и регулирането на пазара на електронна търговия играе държавата и това се потвърждава от опита на много страни в Европа. Отнася се преди всичко до създаването на конкретна нормативна рамка чрез съответните закони и до сериозна и системна работа за насърчаване на електронните търговци и потребителите на онлайн магазините.
Трето, бавно се решават проблемите, свързани със създаването на условия за развитието на електронната търговия – формиране на надеждна комуникационна инфраструктура, предоставяне на условия за осъществяване на сделки и разплащания онлайн, разработване на подходяща правна рамка за електронните комуникации и защита на данните, обучение и подготовка на широки слоеве от населението за ползване на Интернет технологиите. Наложително е подобряването на националната информационна и комуникационна инфраструктура, за да може да се очаква намаляване себестойността на достъпа до Интернет и останалите съвременни комуникационни средства. В същото време мащабността и огромните финансови средства, свързани с решаването на тази задача, изискват включването на България в програмите на ЕС и ФАР за европейско информационно общество и електронно правителство.
Литература:
1. Върбанов, Р. Състояние, тенденции и перспективи в развитието на електронния бизнес. // Годишник на СА “Д.А. Ценов”, Свищов, том CIV, 2004, с. 5-128.
2. В-к “InfoWeek” от 27.11.2006 г.
3. Доклад "е-България" за 2006 г.(e-Bulgaria 2006), издание на фондация "Приложни изследвания и комуникации" (http://www.arcfund.net/fileSrc.php?id=1975).
[1] На 20.10. 1999 г. е открит първият електронен магазин (www.bgvirtual.com), свързан с ePay.bg, а на 19.11. 1999 г. e осъществена първата транзакция онлайн, която е свързана със закупено музикално CD.
[2] Очаква се, че до края на 2006 г. системата ePay.bg да бъде призната от Visa и Mastercard за сервиз провайдър на техните услуги.