21 декември, 2014
07 декември, 2014
14 ноември, 2014
Топ 10 на най-големите дарители в света
Топ 10 на най-големите дарители в света
Вече сме писали за един мъж, който е наричан от сп. Форбс „милиардерът, който се опитва да се разори“ – Чък Фийни. Днес сме събрали на едно място десетимата определени за най-големите меценати в световен мащаб. Някои от тях далеч не са сред най-богатите хора, но въпреки това заемат челни позиции в тази класация.
10. Джеймс Стоуърс – дарил 2 млрд.
Джеймс Стоуърс е магнат на фондовата борса, който в живота си е дарил много повече пари, отколкото е оставил за себе си. Той и жена му Вирджиния правят дарения основно на институти, правещи проучвания за лечение на смъртоносни болести като рак, диабет, сърдечни заболявания и други. Семейството на Стоуърс разполага със състояние от около 100 млн. долара.
9. Азим Премджи – дарил 2.1 млрд.
Състоянието на индийския милиардер възлиза на около 15.9 млрд долара. Парите от неговите дарения се използват за помощ в държавните училища в Индия, а на негово име е открит и университет, който подготвя учители за работа с деца от най-бедните индийски райони.
8. Майкъл Блумбърг – дарил 2.8 млрд.
Кметът на Ню Йорк неизменно присъства във всяка класация за меценати. Той е участвал в повече от 850 благотворителни акции и е дарил 2.8. млрд от състоянието си, оценявано на 25 млрд. Около 200 млн. той дарява на университета, в който е учил – Джон Хопкинс.
7. Джордж Кайзер – дарил 3.3 млрд.
Най-богатият човек в щата Оклахома смята, че е задължение на правителството да даде на всяко дете равен старт в живота, но това просто не се случва. Затова хора като него се нагърбват с тази задача. Кайзер разполага със състояние от 10 млрд. долара, а през годините е дарил повече от 3.3 млрд. на държавни училища, създал е раннообразователни детски центрове и е финансирал кампании за наркозависими.
6. Илай Броуд – дарил 3.5 млрд.
Строителният магнат Илай Броуд съсредоточава последните години от живота си върху филантропската дейност. Неговите дарения отиват главно за медицински изследвания, създаване на Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис, както и за Мичиганския университет, в който Броуд е учил.
5. Карлос Слим – дарил 4 млрд.
Човекът, който измести Бил Гейтс от първото място в класациите за най-богатите хора на планетата разполага с около 70 млрд. долара. От тях мексиканеца е дарил 4 млрд. основно по програми за образование и здравеопазване в Централна и Южна Америка.
4. Гордън Мур – дарил 5 млрд.
Неговото състояние се изчислява на около 4.8 млрд., а през живота си той е дарил по-голяма сума, отколкото тази, с която разполага днес. Фондацията на Мур подпомага проекти, свързани с околната среда, обучение на медицински работници и научни излседвания.
3. Джордж Соръс – дарил 8.5 млрд.
Соръс е третият най-голям дарител в света. От 1979 г. до сега той е дарил 8.5 млрд долара, а състоянието му се изчислява на 19 млрд. Проектите, по който дарява Соръс са разнообразни и не са концентрирани само в Америка, а по цялото земно кълбо. Част от парите си е дарил за интеграция на романите в Източна Европа.
2. Уорън Бъфет – дарил 17.5 млрд.
За невероятната фигура на Уорън Бъфет ще пишем съвсем скоро индивидуална статия. Засега просто отбелязваме неговото второ място в тази класация.
1. Уилям и Мелинда Гейтс – дарили 28 млрд.
Бил Гейтс и съпругата му Мелинда може и вече да не са най-богатите хора на планетата, но в тази класация държат заслужено първото място. Състоянието на Бил Гейтс се изчислява на 66 млрд., а освен че той дарява огромна част от собствените си пари, през 2010 г. заедно с Уорън Бъфет призовават всички милиардери да дарят приживе или посмъртно минимум 50% от всичко, което са спечелили.
Кои са най-могъщите личности в света на корпоративните ИТ
Кои са най-могъщите личности в света на корпоративните ИТ
11 ноември, 2014
Десет водещи ИТ тенденции през 2015 година
Десет водещи ИТ тенденции през 2015 година
Достъпът до интернет и ползването на функции, които някога бяха свойствени само на персоналните компютри, днес това е възможно от всякакви устройства
Анализаторската компания Gartner разкри десет технологични тенденции, които ще доминират в ИТ света през 2015 година. Сред тях са интернет на нещата, триизмерният печат, бизнес анализите и др., стана ясно от форум на компанията в Орландо.
Повсеместни компютърни изчисления.Достъпът до интернет и ползването на функции, които някога бяха свойствени само на персоналните компютри, днес е възможно от устройства с различни форми, размери и начини на взаимодействие с потребителите. Ще се засилва фокусът върху удовлетворяване на нуждите на мобилния потребител.
„Интернет на нещата” (IoT). Анализаторите от Gartner препоръчват на компаниите да обърнат внимание на използването на сензори и различни свързани устройства, които заедно с облачните услуги могат да ги направят много по-ефективни и да им спестят сериозни разходи.
Триизмерен печат. Тази технология съществува от десетилетия, но масовото й навлизане започва едва сега. Отпечатването на обемни предмети може да се приложи в много предприятия. По данни на Gartner, през 2013 г. крайните потребители са похарчили за 3D принтери около 87 млн. долара., а в корпоративния сектор тази сума възлиза на 325 млн. долара. Продажбите на 3D принтери ще нараснат с 98% през следващата година.
Анализ. Задълбоченият анализ на данните, постъпващи от най-различни източници, разширява значително възможностите за монетизиране на бизнеса и позволява внедряване на услуги, които отговарят на интересите и изискванията на потребителите.
Контекстни системи. Вградената интелигентност в съчетание с анализ на данните ще позволят на системите да разбират окръжаващата ги среда и да реагират адекватно. Разбирайки контекста на заявката от страна на потребителя, приложенията не само прецизират своя отговор, но и регулират колко информация да доставят на потребителя, като така значително опростяват сложния компютърен свят.
„Умни” машини. Gartner дава пример с австралийско-британската металургична компания Rio Tinto Group, която използва камиони с автономно управление. С разработката на подобни машини се занимават много автомобилни производители, така че масовото им внедряване предстои.
Облачни изчисления. Набляга се на факта, че ролята на облачните услуги за организиране на бизнес процесите в компаниите постоянно нараства.
Софтуерно-дефинирани приложения и инфраструктура. Информационните системи не могат да работят в твърдо „кодирани” среди с фиксирани елементи. Необходима е динамично формираща се инфраструктура, която може да бъде осигурена от софтуерно-конфигурируемите мрежи.
Уеб-ориентиран ИТ пазар. Все повече компании ще насочват своята дейност в глобалната мрежа. Те ще мислят, действат и изграждат приложение и инфраструктури подобно на интернет гигантите Amazon, Google и Facebook.
Сигурност, базирана на риска, и самозащита. Анализаторите очакват повишено внимание към технологиите за информационна сигурност, особено на фона на големите течове на данни в банки и корпорации. Ще се налага модел на вграждане на сигурността директно в приложенията, със самозащита в реално време. Компаниите ще прилагат все по-сложни инструменти за оценка на риска.
Високоефективният и общодостъпен Интернет на бъдещето
Високоефективният и общодостъпен Интернет на бъдещето
През следващите 10-15 години Световната мрежа ще стане 100 пъти по-ефективна, твърдят от Internet.org, но и по-близкото бъдеще на Интернет изглежда не по-малко вълнуващо с технологиите, които се коват в „работилниците“ на Facebook, Google, Ericsson, MediaTek, Nokia, Opera, Qualcomm, Samsung и други технологични гиганти.
През октомври миналата година десетина технологични гиганта, сред които Google, Microsoft, Intel и Facebook, обединиха усилията си с World Wide Web Foundation, а също и с редица правителствени и благотворителни организации в името на една обща цел – да направят Интернет по-достъпен по целия свят. Всички тези организации основаха един нов консорциум - Alliance For Affordable Internet (A4AI), а целта на този алианс е доста амбициозна: да се направи така, че разходите за Интернет в т.нар. развиващи се страни да не надхвърлят 5% от общия доход на един техен жител.
Според данните на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) към днешна дата в развиващите се страни много семейства харчат за Интернет достъп около 30% от месечните си доходи. Така например, за да си купи 1 GB трафик, жител на Мозамбик със средна за страната работна заплата трябва да се труди два месеца. Организацията A4AI пък смята, че именно тази висока цена възпрепятства развитието и повсеместното разпространение наСветовната мрежа, което се отразява негативно на образованието и на бизнес климата.
A4AI обаче съвсем не е първият проект, който има за цел да включи целия свят към Интернет. Такива са също огласеният неотдавна проект на Google Project Loon за осигуряване на Интернет с балони, а също известната инициатива на Facebook Internet.org.
Дали всичко това ще има успех в обозримо бъдеще? Как ще се отразят тези инициативи на Световната мрежа? Има ли готови технологии, които ще вдигнат достатъчно уебпроизводителността и през настоящата година? А през следващите? Това са все въпроси, чиито отговори със сигурност вълнуват всички ни, тъй като за добро или зло на практика вече не можем без Интернет. Именно поради тази причина е оправдан и поредният ни непретенциозен опит да погледнем в близкото и не дотам близко бъдеще на Мрежата. А ето и какво виждаме в него.
Пътят към високоефективния Интернет
HipHop, Air Traffic Control, WebP и Supplemental Downlink са само няколко от технологиите, които компанията Facebook развива съвместно със своите партньори от телеком бранша. Сред тях изпъкват имената на Ericsson, MediaTek, Nokia, Opera, Qualcomm и Samsung в рамките на един нов проект, наречен лаконично Internet.org. Въпросната инициатива, създадена през август 2013 г., има за основна цел да направи Световната мрежа достъпна за всеки. Нещо повече, през октомври Facebook публикува и един сериозен документ от 70 страници, в който подробно е описано как точно технологичните гиганти смятат да направят Мрежата общодостъпна, като междувременно увеличат обема на глобалния трафик към 1000 пъти и в близките 10-15 години да увеличат нейната ефективност… 100 пъти.
Разбира се, от гледна точка на по-напредналите И’нет потребители без съмнение интерес представлява информацията както за утвърдените технологии, така и за решенията, които все още се разработват с цел да поемат огромния товар на гореспоменатите амбициозни цели.
Може би тук е мястото да припомним, че специалистите от Facebook се замислят как да направят Интернет общодостъпен дълго време преди компанията да сложи началото на проекта Internet.org. Така с цел да увеличи ефективността на обмена на данни, през 2010 г. компанията пусна компилатора HipHop (HPHPc), който транслира PHP в C++, увеличавайки съществено производителността на Мрежата и позволявайки на всеки сървър да обработва с 50% повече данни от преди. Дори това обаче се оказа недостатъчно и компанията създаде виртуална машина за PHP под името HipHop Virtual Machine (HHVM). В резултат на това производителността се увеличи 5 пъти.
Наскоро пък Facebook се зае с реализацията и на инициативата Open Compute Project, която предвижда корпусите на сървърите да се правят от „зелени“ (природосъобразни) материали. По мнението на гиганта използването на такива корпуси може значително да повиши ефективността на центровете за обработка на данни (ЦОД) и да намали вредното им въздействие върху околната среда. А Open Compute вече има и своите успешни реализации. На негова база е изграден информационният център на Facebook Luleå (вШвеция), който е един от най-ефективните в света. Сега там се съхраняват над 250 милиарда снимки и повече от 250 петабайта (РВ) данни, като с всеки нов сървър се добавят средно по 0,5 РВ данни. И всичко това работи безотказно.
Към момента във Facebook се тестват и други интересни уебтехнологии. Такава е например системата Air Traffic Control, която е разработена с цел „да се облекчат инженерите при процеса на моделиране на трафик направо в офисите на Facebook“. Благодарение на тази технология мрежовите специалисти могат да контролират пропускателната способност на инфраструктурата, забавянията, загубите на пакети и други важни показатели. По думите на представители на Facebook технологията Air Traffic Control позволява също да се тестват различни стандарти за мобилна мрежова връзка (EDGE, 3G и 4G), както и да се определят способи за увеличаване производителността на приложенията в т.нар. развиващи се страни.
Най-голямата социална мрежа в света се е заела и с адаптирането на графичния формат за компресиране на изображения WebP, разработен от Google. Към днешна дата предимствата на въпросния формат се използват в пълна степен от Facebookприложението за Android устройства, но скоро компанията възнамерява да реализира тези възможности и за други платформи. Така при конвертирането на изображения от JPEG, GIF или PNG файлове в WebP формат може без загуби на качеството да се икономисат около 20% от мрежовия трафик.
Смартфоните и Интернет
През 2013 г. компанията Ericsson проведе редица изследвания с цел да изясни какво евентуално можем да очакваме от мобилните връзки и устройствата, през които ги осъществяваме. Малко след като публикува доклад, според който смартфоните правят живота в градовете по-поносим, компанията Ericsson оповести още един анализ. Той прави интересни прогнози за развитието на този сегмент през следващите няколко години. Според въпросния документ, наречен Ericsson Mobility Report, още към 2019 г. броят на потребителските абонаменти за мобилни телефони ще достигне 9,3 млрд., от които 5,6 млрд. (т.е. над 60%) ще бъдат за смартфони.
Към края на 2013-а делът на смартфоните от общия пазар на мобилни телефони е между 25% и 30%, което значи, че в света работят около 1,9 млрд. такива устройства. Аналитиците на Ericsson обаче подчертават, че смартфоните формират един от най-бързо растящите сегменти на пазара на мобилни устройства. Според последния статистически отчет на компанията над 55% от мобилните устройства, продадени в света през третото тримесечие на 2013 г., са именно смартфони. Разбира се, важен фактор за растящата популярност на смартфоните е тяхната намаляваща цена, която ги прави достъпни и за по-широк кръг потребители, както и поевтиняващите услуги за мобилен Интернет достъп. Интересното е, че тази тенденция според Ericsson ще се наложи от Китай и други развиващи се пазари, предлагащи по-евтини и достъпни модели смартфони.
Или както отбелязва Дъглас Гилстрап, старши вицепрезидент и стратег на Ericsson:„Смартфоните навлизат с феноменално бързи темпове и очакваме това да продължи все така. Трябваха ни повече от пет години, за да достигнем до първия милиард смартфон абонаменти, но за по-малко от две години ще достигнем 2 млрд. Между 2013 и 2019 г. смартфон абонаментите ще се утроят."
Създателите на изследването Ericsson Mobility Report очакват също смартфон трафикът да се увеличи 10 пъти между 2013 и 2019 г., достигайки до 10 екзабайта. Видеотрафикът расте с 55% годишно и ще представлява над 50 на сто от мобилния трафик на данни, а делът на социалните мрежи и уебуслугите ще представлява 10 на сто през 2019 г., прогнозират още от Ericsson.
За да е сигурно, че смартфон потребителите ще получат качествени услуги за достъп, се очаква WCDMA/HSPA мрежите да покрият 90% от населението на света до 2019 г. Според аналитиците по същото време почти две трети (65%) от населението ще използва 4G/LTE мрежи.
А с това взривообразно нарастване на пазара на смартфони сред главните приоритети наFacebook и останалите мрежови гиганти се нарежда разработката на по-ефективни системи за кеширане на данни, на инструменти за компресиране на предаваната информация, както и на средства за намаляване на обема от данни, нужен за работата на приложенията. Част от тези инициативи е и създаденото преди време приложение Facebook For Every Phone за прости телефони с Java поддръжка. Въпросното приложение е и едно от средствата, с чиято помощ internet.org планира да увеличи броя на Интернет потребителите с още 5 милиарда души.
В края на изтеклата 2013 г. компанията Qualcomm също разказа за някои нови технологии, които нейните инженери разработват в подкрепа на проекта за по-бърз, по-достъпен и по-ефективен Интернет. Ето накратко кои са тези решения:
- Carrier Aggregation и Supplemental Downlink – обединение на различни работни радиочестотни диапазони с цел постигане на по-висока скорост на пренос на данни;
- LTE-Broadcast – едновременно предаване на съдържание към множество абонати с цел намаляване натоварването на Мрежата;
- LTE-Direct – обмен на данни между две устройства без нужда от включване към Мрежата;
- DSRC – мрежи с малък радиус на действие, които позволяват на автомобилите да обменят информация помежду си с цел предотвратяване на аварии и пътни инциденти.
Интернет на всичко?
Разказаното дотук съвсем не изчерпва безкрайната тема за бъдещето на Интернет, но един добър завършек на настоящия обзор би бил прегледът на някои съвсем напредничави схващания за развитието на Мрежата. Напоследък все повече компании например проявяват интерес към една модерна концепция, наречена „Интернет на всичко“ (Internet of Everything) и явяваща се продължение на идеята за „Интернет на нещата“ (Internet of Things). Преди месец, на 10 декември 2013 г., производители на устройства, мрежово оборудване и електронни компоненти обявиха създаването на алианса AllSeen Alliance. Целта на това сдружение е да бъде разработен единен индустриален стандарт, на базата на който да се осъществява връзката между устройства в рамките на концепцията „Интернет на нещата“. Всъщност именно членовете на този алианс (общо 24 компании) обновиха тази концепция като „Интернет на всичко“.
В своите решения те ще използват операционни системи с ядро Linux, а за разработката на софтуер ще отговаря организацията Linux Foundation. За основа на свързаността на устройствата в концепцията „Интернет на всичко“ производителите на оборудване и компоненти ще приемат отворената платформа AllJoyn, разработена от най-крупния производител на чипове за смартфони и таблети Qualcomm. Разбира се, Qualcomm също е член на алианса.
Платформата AllJoyn е базирана на топология на мрежа с възлова структура, в която всеки възел служи не само за предаване и приемане на собствени данни, но и като междинен пункт за предаване на данни между съседни възли. Qualcomm е избрала такава топология, защото не счита за необходимо включването на всички устройства към Интернет. „Ако във вашия дом има 1500 устройства, едва ли ще искате всички те да са свързани към публична мрежа“, коментира ръководителят на центъра за иновации на Qualcomm Роб Чандхок (Rob Chandhok).
Qualcomm всъщност представи платформата AllJoyn през февруари 2013 г. Тя може да бъде използвана на процесор с всякаква архитектура и в устройство под всякаква операционна система. Платформата е разработвана няколко години, а освен самата AllJoyn Qualcomm предлага пакет от инструменти за създаване на софтуер (SDK) и примери за внедрявания.
Данните между устройствата в „Интернет на всичко“ ще се предават с помощта на различни мрежи, включително Wi-Fi, Ethernet и електропреносната мрежа.
„Интернет на нещата“ се смята за една от най-перспективните области в пазара на информационните технологии. Според прогнозите на IDC към 2020 г. обемът на този сегмент в парично изражение ще достигне $8,9 трлн.
Qualcomm всъщност представи платформата AllJoyn през февруари 2013 г. Тя може да бъде използвана на процесор с всякаква архитектура и в устройство под всякаква операционна система. Платформата е разработвана няколко години, а освен самата AllJoyn Qualcomm предлага пакет от инструменти за създаване на софтуер (SDK) и примери за внедрявания.
Данните между устройствата в „Интернет на всичко“ ще се предават с помощта на различни мрежи, включително Wi-Fi, Ethernet и електропреносната мрежа.
„Интернет на нещата“ се смята за една от най-перспективните области в пазара на информационните технологии. Според прогнозите на IDC към 2020 г. обемът на този сегмент в парично изражение ще достигне $8,9 трлн.
„Интернет на нещата“ ще преобърне икономиката на потреблението
Навлизането на „Интернет на нещата“ маркира вододел в глобалната икономика на потреблението. Интернет свързаността ще бъде вградена в огромно количество нови продукти – от климатици до електрически крушки и аларми за сигурност. Всички тези продукти ще бъдат управлявани посредством приложения и уебсайтове и ще подават данни в облака.
Нововъзникващи компании в областта на домашната автоматизация, гигантите в областта на потребителската електроника и големите технологични компании, базирани в Силициевата долина, се подготвят за мащабна битка за това ново потребителско пространство, често наричано пазар на „Свързания живот“, предупреждават експерти.
Наскоро публикуван доклад на BI Intelligence например поставя акцент върху силите и факторите, които движат потребителския пазар „Интернет на нещата“, както и върху умопомрачителните размери на този пазар. Трудно е обаче да се даде прекалено висока оценка на важността на „Интернет на нещата“, защото той ще обхване дори продукти, които традиционно не разглеждаме като високотехнологични – например прозорците, филтриращи UV лъчите, или заключващите механизми на вратите. Една свързана перална машина пък би могла да „докладва“ за потребяваната от нея енергия и настройките към дадено приложение за смартфон.
Според доклада приходите на пазара на „Свързания живот“, оценявани от продажби на свързани устройства и всички свързани услуги, ще достигнат огромните размери на 2,5 трилиона щатски долара до 2020 г.
Много потребителски категории вече преминават към този пазар, посочва още споменатият доклад. Това са например кухненско и домашно оборудване, светлинни и отоплителни продукти, устройства за мониторинг, използвани от компании, извършващи застраховки на коли, които позволяват на шофьорите да плащат според това, което изминават, и други.
Нововъзникващи компании в областта на домашната автоматизация, гигантите в областта на потребителската електроника и големите технологични компании, базирани в Силициевата долина, се подготвят за мащабна битка за това ново потребителско пространство, често наричано пазар на „Свързания живот“, предупреждават експерти.
Наскоро публикуван доклад на BI Intelligence например поставя акцент върху силите и факторите, които движат потребителския пазар „Интернет на нещата“, както и върху умопомрачителните размери на този пазар. Трудно е обаче да се даде прекалено висока оценка на важността на „Интернет на нещата“, защото той ще обхване дори продукти, които традиционно не разглеждаме като високотехнологични – например прозорците, филтриращи UV лъчите, или заключващите механизми на вратите. Една свързана перална машина пък би могла да „докладва“ за потребяваната от нея енергия и настройките към дадено приложение за смартфон.
Според доклада приходите на пазара на „Свързания живот“, оценявани от продажби на свързани устройства и всички свързани услуги, ще достигнат огромните размери на 2,5 трилиона щатски долара до 2020 г.
Много потребителски категории вече преминават към този пазар, посочва още споменатият доклад. Това са например кухненско и домашно оборудване, светлинни и отоплителни продукти, устройства за мониторинг, използвани от компании, извършващи застраховки на коли, които позволяват на шофьорите да плащат според това, което изминават, и други.
Концепцията “Интернет на нещата” се превъплъти в консорциум
Концепцията “Интернет на нещата” се превъплъти в консорциум
Samsung, Intel, Dell, Atmel, Broadcom, Wind River и други големи компании учредиха индустриалното обединение Open Interconnect Consortium, което ще помага за разработката на стандарти за взаимодействие между свързаните с интернет потребителски устройства.
Според оценките на промишлените аналитици, към 2020 година в света ще работят около 212 милиарда различни потребителски устройства, способни да се свързват с Интернет. Те обаче няма да могат да комуникират ефективно помежду си, ако няма общоприети стандарти, с които производителите да се съобразяват. Водени от тази идея, няколко големи компании, сред които Samsung Electronics, Intel и Dell, а също LG Electronics, Wind River, Qualcomm, Broadcom, Atmel и други, обединяват усилията си за създаването на такива стандарти, на базата на които ще се осъществява комуникацията между всевъзможни домашни устройства като термостати, осветителни системи, телевизори и пр.
Според наличната информация, инициативата ще се развива съгласно концепцията, известна като “Интернет на нещата”, а в разработката на единен стандарт за взаимодействие между устройствата организацията Open Interconnect Consortium ще обръща особено внимание на моментите, свързани с безопасността и с другите аспекти на комуникацията, които остават извън вниманието на конкурентния консорциум AllSeen Alliance, създаден с подобна цел.
Тук е мястото да се отбележи, че други технологични гиганти като Apple и Google например развиват собствени решения за организиране на взаимодействието между домашните елктронни устройства. Според изпълнителения вицепрезидент на компанията Qualcomm Ронб Чандхок (Rob Chandhok) обаче, пазарът има нужда от единна универсална платформа, а не различни конкурентни стандарти. Именно такава ше се опита да създаде новият Open Interconnect Consortium.
Интернет на нещата
Cisco: Ефектът от проекта "Интернет на нещата" може да е за 19 трлн. долара
Технологичният гигант прогнозира, че все повече използването на свързани технологии ще бъде в основата на конкурентоспособността на фирмите
Препоръчана (11)
LinkedIn
Twitter
Email
Още по темата
| Добавената стойност на концепцията "Интернет на нещата" през 2013 г. се очаква да бъде 613 млрд. долара. |
Иновацията на "интернет на нещата" трябва да облекчи и оптимизира различни процеси, да създаде нови, което съответно да генерира допълнителни приходи или да спести определени разходи. По оценки на технологичния гигант Cisco през следващото десетилетие те ще достигнат 19 трлн. долара. Компанията разчита на проучване сред 7500 бизнес и IT мениджъри в 12 държави от целия свят. Според резултатите фирмите, които използват свързаността между устройства, данни, процеси и потребители, за да подобрят ефективността на своите продукти или услуги, ще реализират и най-големи печалби. Добавената стойност на концепцията IoE през 2013 г. се очаква да бъде 613 млрд. долара.
Повратната точка
"В производството ще видим все повече и повече интелигентни фабрики с автоматизирани системи, роботи, сензори, които наблюдават потреблението на енергия, веригата за доставки и качество", заяви Майкъл Гансър, вицепрезидент на Cisco за Централна Европа, по време на видеоконферентна среща тип Telepresence. Той даде за пример световния форум в Давос, в който откриващата тема не беше за икономическата ситуация по света, а панелът "Новият дигитален контекст". Според Гансър 2014 г. ще бъде повратна точка не само за IT индустрията, но и за това как информационните технологии могат да преобразят други сектори в рамките на образованието, предприемачеството, производството и услугите. Това ще се дължи на факта, че предстои най-голямата по негови думи трансформация – свързването на всичко в глобалната мрежа. Гансър даде за пример, че през 1984 г. е имало едва хиляда свързани устройства, докато през 2010 г. те са надминали 10 млрд. Очакванията на Cisco са през 2020 г. те да достигнат 50 млрд. устройства и да продължат да се увеличават със силно темпо.
"През 2020 г. в света над 50 млрд. устройства ще са свързани в мрежата, а след още няколко години може би този брой ще нарасне до 500 милиарда", коментира Гансър, без да посочи кога точно ще бъде достигнато това число.
Има и друга важна тенденция, която все повече се откроява – хардуерът е важен, но ключов фактор е софтуерът. С други думи, приложенията, които ще се появяват за тези свързани устройства, ще са много, много повече с потенциал да се увеличават с бързи темпове. В момента всяка седмица се пускат 15 хил. нови приложения, а общите сваляния през 2014 г. се очаква да достигнат 77 млрд., обяви Гансър. В момента мобилният софтуер се развива с бързи темпове, като по-голямата част от стартиращите компании в Силициевата долина и по света са именно свързани по някакъв начин с писането на програми за умни устройства.
Всички устройства и приложения ще позволят не само по-лесно и бързо общуване между заобикалящата ни среда, така и ще получаваме непрекъснат поток от информация, който да използваме за оптимизиране на дейността и ефективността. Така например, ако приемем, че интернет окаже дори само 1% ефект, в рамките на 15 години ще бъдат спестени 30 млрд. долара от гориво за гражданските авиолинии. При оптимизиране на ефективността на здравните системи за същия период ще бъдат спестени около 63 млрд. долара, а 27 млрд. долара при намаляване на неефективния превоз на товари. За да се извлекат най-големи ползи от свързаността, компаниите трябва да инвестират във висококачествена инфраструктура и инструменти, да могат да интегрират нови технологии и да разработят ефективни практики за управление на информацията, посочват от Cisco.
Визията за интернет на нещата не се защитава само от технологичната компания. Intel разработва нови миниатюрни процесори, които да могат да се поставят навсякъде. Водещият производител на автомобилни компоненти Bosch също застава зад визията за напълно свързан свят. Изпълнителният директор на компанията Волкмар Денер обяви, че "до 2015 г. всеки нов продукт ще бъде свързан".
Абонамент за:
Публикации (Atom)
ОПЕРАЦИОННИ СИСТЕМИ - СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ
Uploaded on authorSTREAM by Tarzen
