Follow by Email

20 февруари, 2008

ТРУДНО НАСТОЯЩЕ И НЕСИГУРНО БЪДЕЩЕ ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р Румен Върбанов

Стопанска Академия „Д.А. Ценов” – Свищов

Катедра „Бизнесинформатика”, rumen@uni-svishtov.bg

След 2000 г. главна движеща сила за развитието на икономиката станаха Интернет технологиите, които позволяват да се повишат ефективността и доходността на компанията, оперативността на вземането на решения и навлизане в глобалната система на бизнес или т.нар. Интернет икономика. Интернет от последните няколко години значително промени общата картина на глобалната икономика и технологии. Независимо от някои провали на доткомовете към края на 90-те години, глобалната мрежа оказва сериозно влияние върху деловия свят, като го обогатява с нови идеи, технологии и принципи и формира облика на новата Интернет икономика.

Европейската комисия твърдо подкрепя електронната търговия, изработи редица документи и директиви и започ­на реализацията на инициативи, предвиждащи сътрудничес­тво на отрасловите и държавните организации. Целта на тази дейност е да се създаде управляваща схема, която да позволи стимулиране развитието на електронната търговия за сметка на определени базови принципи по такива въпроси като налагане на данък, защита на частната собственост, из­ползване на цифрови подписи и работа с контракти. В съ­що­то време тази схема трябва да е достатъчно гъвкава, за да може електронната търговия да се развива в резултат на уси­лията на отрасловите компании.

Много от директивите, приети от ЕК за електронната търговия, вече се прилагат в практиката. От особена важност сред тях са указанията за регулиране обсъждането на кон­тракти с използването на електронни комуникации и въпросите на юридическата защита на традиционните служби за достъп. Понастоящем Комисията работи върху директиви, отна­ся­щи се до защита на личността, частна информация, лични данни, електронни средства за разплащане, авторско право в информационното общество и електронни подписи.

В световен мащаб началото на използването на Интернет от частни лица обикновено се отнася към втората половина на 1994 г., а същата година е открит първият в света електронен магазин - PizzaHut.com. През 1995 г. започна да работи един от най-големите Интернет магазини - Ama­zon.com. За периода 1995 - 1998 г. се наблюдават много ви­соки тем­по­ве в развитието на онлайн търговията и само за този интер­вал от време те са по-високи от темповете с които нараства B2B пазара.

Мнението на специалистите е, че в сегашната сложна ситуация, когато се налага конвергенция на онлайновия и офлайновия традиционен бизнес, на пазара ще останат само компании с добре обмислени бизнес модели, мощна и ра­бо­тоспособна инфраструктура и отработена система за дос­тав­ка на закупените стоки на клиентите.

Като цяло онлайн пазарът в Европа се е увеличил с 51% през 2005 г. и е достигнал 40.2 млрд. евро. Най-активно в Европа са пазарували онлайн гражданите на Велико­бри­та­ния, които са похарчили през 2005 г. 9.79 млрд. евро. На вто­ро място е Германия, чиито граждани са похарчили 9.71 млрд. евро. Очаква се през 2010 година тази сума да бъде три пъти по-голяма. Компаниите са сигурни, че ще продъл­жа­ват да печелят, тъй като сигурността по интернет е станала по-голяма и клиентите се чувстват по-уверени да пазару­ват онлайн. Благоприятно се е отразила конкуренцията меж­ду интернет доставчиците, които са понижили цените на бър­зите broadband услуги, а това е улеснило потребителите да пазаруват онлайн.

Общо е мнението, че търговията по Интернет става все по-популярна и масово разпространена. Все по-голяма част от населението купува онлайн и все повече неща от­кол­кото в миналото. Анализаторите споделят мнението, че пот­ребителите са станали по-доверчиви спрямо онлайн търго­ви­ята и вече освен традиционната техника смело купуват по ин­тернет бижута, дрехи, мебели, автомобили и др. Според из­следване на компанията Jupiter Media Metrix Web ще играе много важна роля в търговията с автомобили и през 2006 г. онлайновите продажби ще достигнат 32% от общия обем на продажбите на автомобили.

В нашата страна за електронен бизнес и електронна търговия започна да се дискутира сравнително късно – към 1998 – 1999 г.[1] , а реално електронната търговия в България започна да се развива след 2000 г., когато за близо две години бяха отворени над 42 интернет магазина. Българските онлайн магазини, по аналогия със световната практика функционират по два основни начина: на базата на вече съществуваща реална търговия с развита магазинна мрежа и логистична система и без наличие на офлайн бизнес.

Създаването на онлайн магазин днес може да стане бързо и на достъпна цена. Обикновено изграждането му отнема средно от 1 до няколко месеца и струва между 1 000 и 10 000 лв. По-високата цена и продължителният период се дължат на по-сложния софтуер и системи за сигурност, отколкото на обикновения корпоративен сайт. Много фирми продават и готови решения за Интернет магазини, които струват по 200-300 лв., но са твърде елементарни и стандартизирани. Те могат да послужат за опростена форма на онлайн продажби, но не са удобни за търговци, които искат да внушат свой уникален стил и да се наложат като име.

Понастоящем в страната функционират над 50 Интернет магазина, като продаваните стоки са книги, CD-ROM дискове, електроника, софтуер, хардуер, стоки за бита и др.

Засега електронните търговци възлагат надеждите си най-вече на корпоративните клиенти, защото те поръчват големи количества стоки, и смятат, че още е рано да се очаква обикновените потребители да пазаруват масово по мрежата. Те могат да предлагат и по-ниски цени на клиентите си от продаващите по обичайния начин търговци, защото не правят разходи за наем на складове и магазини, за заплати на про­давачи и друг персонал. Независимо че понякога клиентът плаща повече за доставката на поръчаната стока до дома или офиса си, отколкото струва самата стока, електронната търговия бързо се развива поради очевидните удобства за клиентите (вж. фиг. 1). Това дава възможност на собстве­ни­ците на електронните магазини да предлагат все по-атрактивни цени. Повечето български електронни търговци осигуряват безплатна за клиента доставка, ако поръчаната стока струва повече от 30 лева.

Фиг. 1. Основни предимства на електронната търговия, които осигуряват ново качество на потреблението.

Последните две години ИКТ значително разшириха мащабите си на разпространение в страната и в сектора на онлайн бизнеса (B2C) също се забелязва сериозно оживление. Но анализът на съществуващото състояние в областта на онлайн търговията в България показва, че много малка част от населението се възползва от безспорните предимства на електронната търговия – през 2003 г. едва 2.5% от гражданите с достъп до световната мрежа са поръчвали онлайн покупки, а от тях едва 0.5% са се решавали да платят по електронен път.

Независимо от рязкото увеличаване на Интернет потребителите до 28.5% от населението, през 2006 г. само 5,8% от потребителите над 15 г. са извършили покупки по електронен път. Съвсем естествено този процент е малко по-голям за София, където около 6,8% от работещите с Мрежата са закупили различни стоки онлайн. България изостава от Европа в предоставянето на цифрови услуги по кабелна телевизия, които 2006 г. се ползват едва от 1% от семействата, докато в Европа една трета от домакинствата ползват цифрови услуги. Нищожно малък е делът на онлайн търговията у нас и тя съставлява едва 0.002% от общия обем на търговията в брутния вътрешен продукт. За сравнение в Щатите делът е 2,6 на сто, а в Германия – 0,3% и всяка година нараства с двуцифрено число.

Изглежда, че засега много по-осезаем резултат има в използването на Интернет за плащането на битови сметки и предоставянето на услуги като сключване на застраховки. Онлайн се плащат разходите за вода, електричество, мобилни телефони, кабелна телевизия, достъп до Интернет, изтегляне на МР3 музикални файлове и др.

Затвърдява се впечатлението, че българите използват електронните магазини предимно като източник на справочна информация и ориентир в цените на стоките, както и къде могат да бъдат намерени. Друга интересна възможност, която е популярна е базирана на това, че онлайн магазините притежават и могат да помогнат в осъществяване на връзка от типа В2В с подходящ дистрибутор или доставчик.

Според проучване на профила на посетителите, про­ве­дено от 911.bg, и двата пола проявяват еднакъв интерес при посещаването на електронни магазини. Най-активната въз­растова група е тази на 25-29-годишните (29%), следвана от 30-34-годишните – 23 на сто и 18-24 – 22%. 48 на сто от по­се­тителите търсят да купят нещо, 28 на сто се информират за це­ни, а 20 процента просто разглеждат, показва същото проучване. Почитатели на Интернет търговията са основно служители от компании и бизнесмени, както и хора с доход меж­ду 300 и 700 лв.

Реално функциониращите електронни магазини у нас са много малко. Преобладаваща част от българските е-магазини са Web витрини, за чиито собственици е важно присъствието в Мрежата. Те не са особено заинтересовани от поддържането на реална онлайн търговия и трудно правят разлика между традиционните и новите електронни техно­ло­гии за бизнес. Електронните магазини все още се използват ос­новно като източник на справочна информация и ориентир в це­ните за оптимален избор, а така също за установяване на контакти с български компании. На пръсти се броят магази­ни­те с амбиции и възможности не за номинално присъствие във вирту­алното пространство, а за реална онлайн търговия от вида B2C. Има едно естествено оправдание за невъзможността да се инвести­рат големи средства за изграждане на пълноценни елек­трон­ни магазини и това са високата степен на риск и малкият брой покупки, а съответно и невъзможността да се генерира сериозна печалба. Натрупаният световен опит показва, че само по себе си създаването на сайт не осигурява тези кон­курентни предимства, които се очакват, и това се дължи на някои особености при организацията и достъпа до информацията в Интернет.

За съжаление няма достоверни данни за това, какво е количеството на потребителите, които регулярно посещават българските електронни магазини и какви са месечните обо­роти от продажби. Може да се предполага, че преоб­лада­ва­ща­та част от тях работят засега на загуба и основният проб­лем на бизнеса B2C е осигуряването на печалба. Кога ще стане това, никой не може да каже, като се имат предвид ико­номическото състояние на насе­лението и слабият потре­би­телски интерес към онлайн търговията.

Естествено може да се постави въпросът, защо въпре­ки безспорните предимства на електронната търговия и на­ли­чието на необходимите представки в страната, няма доста­тъчно насърчителни резултати. Могат да се изтъкнат няколко конкретни причини, които според нас ограничават пазаруването в българските интернет магазини.

Първата група причини е от по-общ характер и се отнася до навлизането на Интернет в бита на хората и до осъзнаване на предимствата и улесненията, които онлайн пазаруването предоставя на българите.

Чисто икономически трудности, породени от ниската покупателна възможност на голяма част от българите. Равнището на минималната работна заплата в страната в сравнение с останалите европейски държави остава ниско и затова проучванията на бедността нареждат България на дъното на таблицата сред останалите европейски държави. По данни на Евростат през 2006 г. с 82 евро България е с най-ниската минимална заплата в сравнение с останалите членки. По заплащане ни надминава дори Румъния (90 евро). Без да се сравняваме с най-богатите държави като Великобритания, Германия, Швеция, Дания и Белгия, е нормално да се мерим с новоприетите страни. Но и в тази посока изоставането е в пъти – Полша (234 евро), Чехия (261 евро), Унгария (247 евро), Литва (159 евро). Без да получи одобрението на МВФ от 21 януари 2007 г. българското правителство определи нов размер на минималната заплата от 150 лева. В същото време инфлацията днес се измерва с двуцифрено число - от 7,2% през януари достигна 12 % през август 2007 г. В същото време според данни от Eurostat, статистическата служба на Европейския съюз, през месец август 2007 инфлацията в Еврозоната е била 1.7% на годишна база. През юли годишната инфлация в тринадесетте страни от Еврозоната е била 1.8%. Преди година инфлацията бе 2.3%. Месечната инфлация през август 2007 е 0.1%.За всички страни от Европейския съюз, инфлацията през август на годишна база е 1.

Проникване на Интернет в България. По отношение на Интернет потребителите има осезаем ръст в последните няколко години и към началото на 2007 г. те съставляват повече от 28% от населе­нието или 2 200 000 човека (приблизително всеки трети гражданин има достъп до Мрежата). Това състояние ни поставяше на едно добро място сред страните кандидатки за влизане в ЕС, но след 1.01.2007 г., когато вече се сравняваме с членовете на Съюза, изоставането става много очебийно и страната ни е твърдо на последно място. При средно 50,9% проникване на Интернет в ЕС днес България е много назад и може да се сравнява с много малко страни – Гърция (33.5%), Кипър (30.7%), Унгария (30.4%), Малта (30.0%), Полша (29.9%). Единствената страна от ЕС, която изпреварваме и Румъния (23.4%).

Изключително ниско е нивото на използването на Мрежата от домакинствата в България – към средата на 2007 г. едва 8% от семействата имат връзка с Интернет. По отношение на ЕС тези данни категорично ни поставят на последно място, дори след страни като Хърватия (31% достъп от семействата и домакинствата). Гърция и Португалия (30%) и Румъния (11%). Прави впечатление и това, че достъпът до световната мрежа чрез широколентов достъп (broadband) е доминиращ сред страните членки на ЕС. Холандия е на първо място в широколентовата връзка с 62%, докато Дания е втора с 42%, следвана от Швеция, Финландия, Белгия, Франция, Великобритания, Малта, Естония и Люксембург, които са над средното ниво за ЕС. Средните цифри за съюза като цяло са 23% за широколентовата, докато обикновена връзка имат 16%.

Вътре в страната има сериозни диспропорции или т.нар. “цифрово неравенство” по отношение работата с компютри и достъпа до Интернет на различните възрастови групи, малцинствени общности, образователно ниво и отдалечени селища.

Преобладаващата част от гражданите и домакинствата нямат компютри и подготовка за работа с тях. В периода 2004-2006 г. настъпиха много положителни промени по отношение разширяване на парка от персонални компютри и някои анализатори с основание приеха, че България е пред прага на информационен бум. В началото на 2005 г. базата от настолни и преносими компютри и сървъри в страната наброява 750-800 хил. Още към края на 2005 г. броят им надхвърли 1 млн., като много рязко се увеличи количеството на домашните компютри. Три път повече са българите, които ползват компютър вкъщи през 2005 в сравнение с 2003 година. Два пъти се е увеличил броят на хората, които го използват на работното място. Към октомври 2005 г. почти една трета от българите имат достъп до компютър, като процентът във възрастта над 15 години е 34%.

Ниска компютърна и Интернет грамотност на голяма част от населението, особено възрастни хора, граждани от малцинствените групи и от малките населени места. Пенсионерите в България практически не работят с Интернет - на тях се пада 1-2% потребление на Интернет. Същото се отнася и за етническите малцинства, особено в слабо развити райони, в които все още има проблеми с тока и телефона. И през 2006 г. очерталата се диспропорция сред някои малцинствени групи се задълбочи още повече – реално ромите и турците почти не ползват компютри и интернет, защото само 5-7% през 2006 г. имат достъп до тях, а през 2004 г. тези технологии са изглеждали още по-екзотични - от 2,5%-5% са работили с РС. България изостава от Европа в предоставянето на цифрови услуги по кабелна телевизия, които сега ползват едва 1% от семействата. На Стария континент една трета от домакинствата ползват цифрови услуги.

Някои особености на националния характер, които правят хората консервативни и подозрителни към виртуалния свят на Интернет и свързаните с него отношения особено когато трябва да се заплаща нещо. Съществува много високо ниво на неграмотност по отношение на онлайн пазаруването, удобствата и улесненията, които предлага и за интереса към предлаганите в Интернет стоки и услуги във всички развити държави. Преобладаващата част от населението е с предпочитания към кешовото плащане, ре­алния контакт със стоката и търговеца (“Око да види, ръка да пипне”). До голяма степен това е естествено след множес­тво­то измами, причинени през последните 17 години от банкови институции, държавни органи и частни структури.

Отсъствие на доверие към виртуалните търговци и магазини. До голяма степен това е нормално, защото наистина съществуват реални опасности за злоупотреби. Дори в такива страни като САЩ, където електронната търговия е с 10 годишна история и представлява близо 50% от световната онлайн търговия, над една трета от Web потребителите се страхуват да пазаруват он-лайн.

В този ред на мисли могат да се добавят още проблеми, като голяма сложност при оформянето и извършването на покупките, липса на онлайн култура и навици за ползване на електронни пари и услуги, много слабо развита система за разплащания чрез кредитни карти. Липса на психологическа нагласа и моти­ва­ция за използването им. В последните няколко години полу­чиха силно разпространение дебитните карти, но техният брой в най-голяма степен нарасна не поради желание на картопритежателите, а поради административен натиск – много държавни учреждения, фирми и организации просто при­нуди­ха служителите си да използват дебитни карти за опериране със заплатите си.

Може да се отбележат и някои недомислия, като например приетият в средата на 2006 г. чл. 53 от Закона за защита на потребителите, според който се налага забрана на авансовото плащане при търговията чрез Интернет. Така се дава право на купувачите да си помислят седем работни дни след доставката на стоката, преди да я платят или да я вър­нат на търговеца. Нормативният акт е създаден за хармо­ни­зацията на българския Закон за защита на потребителите с европейската директива 97/7/ЕС.

Европейската директива 97/7, популярна като дирек­ти­ва за продажбите от разстояние, е създадена да защи­та­ва правата на потребителите, които купуват стоки и услуги, по­ръчвайки по поща, телефон, факс и интернет. Тя покрива по­вечето стоки и услуги с изключение на области с вече съ­щес­твуващо специфично законодателство като финансо­ва­та, как­то и хотелските резервации. Прилагането на директи­вата в законодателствата на страните в ЕС започна през 2000 г. Тя съдържа няколко важни изисквания към доставчи­ците - още преди да сключат договор с клиента, да предо­ставят дос­татъчно информация за себе си, за стоките и услугите си, за цената и за правото на клиента да се от­каже от сделката и да върне продуктите.

Проблемът е, че премахването на авансовото плаща­не предизвика сериозно оживление, особено сред онлайн тър­говците, които се смятат за засегнати в най-голяма сте­пен. В същото време не може да не се прояви разбиране по отношение на основните мотиви, които имат за цел за защи­тят потребителите. Становището, че се нанася сериозен удар на едва прохождащата в страната ни електронна търговия и се отказват много от онлайн търговците и че това е при­чи­на­та за затваряне на някои електронни магазини или за ограни­чаване на тяхната дейност, според нас е тенденциозно и силно преувеличено. Българите имат много основания да се страхуват от измами и злоупотреби, които при по-мащабно при­съствие на електронната търговия могат да вземат огром­ни мащаби. Необходимо е създаването на регистър на тър­говците в Интернет, за да знаят потребителите към кого да отправят своите бележки и възражения.

Втората група причини са свързани със състоянието и функционирането на родните електронни магазини:

* Отсъствие на подходящо визуално представяне на продаваните стоки, често липсва дори една обикновена сни­м­ка на продукта;

* Има много случаи, когато предлаганата стока е без ДДС, а при необходимост от издаване на фактура започват па­зарлъци и протакания;

* Определени трудности се появяват с доставката на закупената по електронен път стока. В най-голяма степен са засегнати малките населени места. Високата цена на кури­ерските услуги води до това, че в много случаи, като се при­бави тяхната цена, може да се окаже, че стоката е по-скъпа, отколкото в обикновените магазини;

* Няма възможност да се ползва квалифицираната по­мощ на консултант при избора или сравняването на някои параметри;

* Не се полагат усилия за коректно представяне на техническите и експлоатационните характеристики на сто­ката.

* Неблагоприятно отражение има съществено ограничение на системата еРау – чрез нея може да се извършват разплаща­ния само в България от регистрирани дебитни карти или кре­дитни карти Mastercard, тъй като само за тях българските бан­ки поддържат виртуални POS терминали[2]. В същото вре­ме се приемат карти за плащания от цял свят. На практика горната особеност има за следствие това, че сега българските интернет магазини, които са се насо­чи­ли към продажби в чужбина, например, трябва да ползват ус­лугите на международни разплащателни системи. Засега това е най-голямата и най-популярна система в световен ма­щаб - РауPal, която има над 100 млн. потребители. В случая има малък проблем - системата не работи с българските трезори, т.е. България е изцяло изключена от сайта на пла­тежния оператор. PayPal не приема карти, издадени у нас, вкл. Visa и Mastercard, когато са издадени от български банки. За това търговците, които искат да се регистрират в нея, тряб­ва да си открият банкова сметка в Гърция или Австрия - най-близките до нас държави, с които работи PayPal. Потребители от България могат да се регистрират с кар­ти, издадени от български банки на аналога на РауPal Moneybookers, който е базиран в Англия. На сайта на компа­ни­ята е възможно да се получи подробна информация за це­ни на услугите и за съответните условия. Moneybookers поз­во­лява на фирми и частни лица, които са регистрирали e-Mail адрес, възможност да изпращат и получават пари онлайн. Из­пращането на пари през e-Mail става от кредитна ли дебитна карта или банкова сметка. Освен това се предлага и въз­мож­ност за извършване на покупки онлайн.

Не без значение е и това, че макар да се предлага от доста време в България, електронното банкиране си ос­тава слабо разпространена услуга в страната, а предпочита­ни­ята масово са към кешовите плащания. Засега тази съвре­менна финансова форма се използва много повече от фир­ми­те, отколкото от гражданите. Бизнесът много бързо се убе­ди в предимствата на електронното банкиране и през 2006 г. то се превърна в основен канал за разплащания на фирмите в много банки. По отношение масовото разпростра­нение на онлайн банкирането сред гражданите, най-вероятно е това да стане в близките няколко години, така както се случи в Ев­ро­па преди 7-8 години. В страните от Западна Европа над 50% от потребите­лите на Интернет използват услугите на електронното банки­ране, а 32% от тях редовно плащат онлайн сметките си за комунални услуги.

В заключение могат да се направят няколко извода:

Първо, факторите, характеризиращи лошото състояние на електронната търговия в България са много и от различен характер (нормативен, финансов, технологичен, образователен). Като цяло те формират нисък интерес на потребителите и незначителен обем на онлайн продажбите. Икономическото състояние на гражданите и сериозното изоставане на страната ни в областта на Интернет медията, за съжаление не дават основания за положителни промени в близките години.

Второ, определена роля в развитието и регулирането на пазара на електронна търговия играе държавата и това се потвърждава от опита на много страни в Европа. Отнася се преди всичко до създаването на конкретна нормативна рамка чрез съответните закони и до сериозна и системна работа за насърчаване на електронните търговци и потребителите на он­лайн магазините.

Трето, бавно се решават проблемите, свързани със създаването на условия за развитието на електронната тър­говия – формиране на надеждна комуникационна инфрас­труктура, предоставяне на условия за осъществяване на сделки и разплащания онлайн, разработване на подходяща правна рамка за електронните комуникации и защита на дан­ните, обучение и подготовка на широки слоеве от населени­ето за ползване на Интернет технологиите. Наложително е подобряването на националната информационна и комуни­ка­ционна инфраструктура, за да може да се очаква намаля­ване себестойността на достъпа до Интернет и останалите съв­ре­менни комуникационни средства. В същото време ма­щаб­ност­та и огромните финансови средства, свързани с ре­шава­не­то на тази задача, изискват включването на България в про­грамите на ЕС и ФАР за европейско информационно об­щество и електронно правителство.

Литература:

1. Върбанов, Р. Състояние, тенденции и перспективи в развитието на електронния бизнес. // Годишник на СА “Д.А. Ценов”, Свищов, том CIV, 2004, с. 5-128.

2. В-к “InfoWeek” от 27.11.2006 г.

3. Доклад "е-България" за 2006 г.(e-Bulgaria 2006), издание на фондация "Приложни изследвания и комуникации" (http://www.arcfund.net/fileSrc.php?id=1975).



[1] На 20.10. 1999 г. е открит първият електронен магазин (www.bgvirtual.com), свързан с ePay.bg, а на 19.11. 1999 г. e осъществена първата транзакция онлайн, която е свързана със закупено музикално CD.

[2] Очаква се, че до края на 2006 г. системата ePay.bg да бъде при­з­ната от Visa и Mastercard за сервиз провайдър на техните услуги.

Няма коментари:

ОПЕРАЦИОННИ СИСТЕМИ - СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ


Uploaded on authorSTREAM by Tarzen